Сава Калименов. 2В – Задругата: „…И по-нататък и аз пожелах да напусна, но аз сам първоначално пожелах да напусна, но после тъй се оказа, че и да не бях напуснал щяха да ме махнат, по следната причина, по две причини по право.
Първо, защото в туй време, когато аз нямах вече печатница, напечатих 8 хиляди каталога на беседите. Тук ги напечатих в София, аз нямам печатница де, в София ги напечати нашата печатница, на Изгрева имаше вече печатница с машина и т.н. не онази по-раншната. Таз друга, тя оназ машина не я има. Имаше печат, напечатих 8 000 каталога и същевременно аз направих една много голяма поръчка за беседи, разбираш ли, беседи към 150 000 лв. тогавашни пари май бяха и ги доставих. И когато тез беседи са дошли, те много колети, може би за цяла кола или повече от кола даже колети. Ето какво стана. Аз, като ми съобщават от пощата, намират ме в книжарницата, партийната и ми казват: „Ела да си вземеш колетите, че няма къде да ги слагаме”. И тогаз аз напущам така книжарницата и тя остава там другата така, жената, не е заключена, добре, ама счетоводителя се научава къде съм отишъл и що съм и взема началника на милицията и идват там при мене както аз разтоварвам от колата колетите. Стоят, нищо не ми казват, но гледат ме така само, виждат че разтоварвам колетите от колата без да ме питат. Викам, това са беседи от Петър Дънов и толкоз, те си отидоха. Друго нищо. Но туй е една от причините заради които ме махнаха.
Пък аз бях започнал тоз каталог да го разпращам, масово го разпращам по разни адреси така. Изглежда, че нито един екземпляр не е отишъл до получателя. Те са ги задържали като този каталог и плюс туй още една работа се яви пак във връзка с туй, че кой знае как е попаднал тоз каталог на някакъв ученик в едно съседно село, те тогаз правеха гимназии в селата, временно беше това, после се отказаха от таз работа, ама има едно голямо село Крамолин бяха направили и там гимназия, както и в Сенник имаше. Те после ги ликвидираха. И някакъв ученик ми пише, да му пратя беседи, разбираш ли? Сега туй писмо какво е било, що е било, но минало изглежда писмото през директора, който май, като че ли някакво дело бяха завели по тоз въпрос, че съм разпространявал беседи в училищата специално. Пък аз нито съм ходил в училището, нито го познавам, той не знам от къде ми го върнал каталога и ми пише. И бяха завели дело по този въпрос, и значи…
В.К.: Трябва да те махнат. ...

… даже гледай какво, даже и между нашите хора, този дето умря скоро д-р Методи Константинов. И той си мислел, че Хитлер, това е то, свърши се, няма нищо друго освен Хитлер. И ходил при Учителя и Му казва, че иска да напише той хвалби за Хитлер.
А Учителя му рекъл: „Хитлер е един глупак и който иска да го възхвалява е по-голям глупак от него”. Тъй му казал Учителя. В периода, когато Хитлер беше в най-големия си възход. …

… И както казах, когато този Антоний ми каза, че е занесъл книгите, Учителя му наредил да ги купи от книжарницата и да му ги занесе. И същевременно Учителя е пратил свои беседи на Райнов и така били надписани според думите на Антоний Николаев, надписани, дали пакета или „На добрия Николай Райнов”, туй Учителят го писал с ръката Си. На добрия, значи Той има пак така положително отношение, независимо от туй, че Николай Райнов преди време е направил грешка лично против Него и грешка още по-голяма така в онзи роман.
И още по-важно е туй, което вече брат Боев разправя пък. Брат Боев разправя, че пак по него време, той е значи присъствал, бил в това нещо, когато Райнов решава да отиде при Учителя. Райнов е отишъл при Учителя и е бил придружен от Боев. Заедно с Боев, той сигурно се е отнесъл до Боев, за да предупреди Учителя, да вземе съгласието Му. И Боев казва, че Райнов буквално паднал в краката на Учителя, и се обръща към Него и вика: „Учителю, винаги когато се моля, Вашия образ се явява пред мене”, нещо подобно, разбираш ли. И значи Райнов в края на краищата се оправя така. Та мен ми е бил винаги и сега симпатичен Райнов, независимо от туй, че е правил грешки. Щото както казвам, то никой абсолютно не е застрахован от това да не прави грешки в живота си, тъй както има и сили, които нявга помрачават съзнанието на човека и могат да го тласнат къде ли не, без самия човек така да съзнава, че прави нещо. …“

Чуйте аудио-архива на Сава Калименов

Бележки на съставителя:
1. За анархизма и новото учение виж „Изгревът”, том I, с. 251-256.
2. „Анархизмът и новото учение”, с. 28-31 – I Младежки събор – 1-5.VII.1923 г.
3. Спомените на Методи Константинов за проникването на анархизма и етапите през които преминава човешкото съзнание, за да стигне до учението на Учителя Дънов – виж „Изгревът”, том IV, с. 263-381.
4. Спомени на Методи Константинов – „Изгревът”, том IV, с. 438-446 за анархизма и новото учение./

Продължете да четете текста от записа, както и информация за него тук.

Целия материал на Сава Калименов е публикуван в том 30 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.

Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.