„Жертва на Дънов“.

А Мария, аз ще разкажа туй, което зная, истината. Мария е била едно бедно момиче. И изпаднало, минало по разни пътища и така се домогнала до наши познати приятели и те се я привлекли около тях, за да й помогнат. И ние като добри и хуманни, така давали й средства, записали я в един курс по шивачество, да има специалност, занаят, за да си изкарва прехраната, да не остава така на подаяние и да гладува, а да си има занаят, да работи, да си изкарва прехраната. Купили й машина наши приятели, за да работи. Обаче тя след туй станала в услуга на владиците и поповете. Те са я подкупили, давали са й средства, за да клевети и излага Братството. И наши приятели, веднъж, имало е случай където с кофа вода я поляха. Тя се измокри и си избяга. Нито я биха, нито я тормозеха, намокрена, но си избяга. След туй имаше и други сродни истории пак по този начин. Идва тя с цървул съдран и през дупката гледа Учителя, гледа всички там, така става смешна, нали е „Жертва на Дънов“. Така също постепенно тя се отстрани и не идваше повече да ни безпокои…

Концерт

Първите години на Изгрева още Учителя държеше най-много на музиката, затова колективно работехме братя и сестри. Като млади събирахме се и се бяхме записали при един музикант в Школата му – Борис Тричков. Той ни предаваше по солфеж. И така много ни помогна, та на беседите да пеем песните. След туй Учителят държеше още да учим: кой китара, кой цигулка, кой флейта и по тоя начин Изгрева стана като музикална школа. Тук се чува цигулка да свири, там се чува цигулка да свири, други пеят и т.н., но и обичахме да ходим колективно, да посещаваме концерти, когато дойдат някои знаменити виртуози или диригенти със своите оркестри от друга държава или нашата филхармония. Ние групово ходехме и посещавахме тези концерти. И веднъж, като се ходи към зала България виждаме един афиш, че един германски оркестър от Берлин с диригент фон Бендел ще дава концерт в зала България със 120 души състав. Дойде ми идеята да поканя Учителя и отидох на Изгрева при Учителя, чукнах Му и Той излезе. Викам: „Учителю, така и така един германски диригент ще даде концерт в зала България. Там ще изпълнят 9. симфония, 5. симфония, помня ги, Чайковски и т.н. Да ви купя билет и за вас, ще дойдете ли?“ „Да, каза, ще дойда, вземете.“ Отидох, Учителят сядаше винаги на първи балкон, втори ред. Отидох и вземах билети за Учителя и брат Боев, Неделчо Попов и за други приятели в другите ложи, за близки така вземах билети и за други сестри и за стенографките. И като ги купих билетите, тогава на пл. „Славейков“ отсядаха леките коли. Избрах най-новата кола, свети, и говоря с шофьора. Казвам: „Искам да заведете на еди-коя си дата един човек на концерт в зала България, ама ще Го вземете, където е Танушев горе“. Обясних салона къде е нашия, оттам да се заведе в зала България, нали на ул. „Аксаков“ там и след това в толкова часа пак ще дойдете да Го вземете, пак ще Го заведете там. Какво струва да Ви платя от сега. Приемате ли? „Приемам поръчката!“ Платих му. Уредих го и му казах: „По-рано ще дойдете, нали?“ „В толкова часа ще бъда там.“ Значи половин час докато Го закара толеранс. И отивам и казвам на Учителя. „Учителю, вземах билети за еди-кога си, за кой ден след обед, в еди-колко си часа ще дойде колата да ви вземе.“ Казва: „Добре!“ И като дойде този ден аз отидох да чакам колата да дойде. И като дойде колата отивам и казвам: „Учителю, колата дойде“. Учителят излезе готов, с бастуна, с шапката, с пелерината, така като кукла, като американски милионер, такава шапка трябва да бе от американските, с бастун, с пелерина бяла, като ангел. Значи като отидох при Учителя, чукнах Му и Той излезе готов. Каква точност! Това е гениално. И ето брат Боев пристига, Неделчо. А другите предварително бяха тръгнали и сестрите и те са заминали. Тогава качиха се на колата да ги закара. Зае си мястото Учителя и аз бях най-накрая до тях. Учителят слушаше с внимание, разговаряше така, произнасяше се за някои работи и остана доволен. Беше в сияющо, така хубаво състояние Учителят. И като завърши концерта пак бяхме всички около Него. Наоколо приятели там и Учителя така се смее, всички Го гледат от цялата зала така, които излизат, гледат Го. Той просто така ни оглежда, смее се и разсмива се, толкова весел беше. А колата чака. Качиха се, аз не се качих. Качиха се и заминаха. И Учителят като застигнали по пътя други сестри, качил някои от тях и Учителят разказал като се возили: „Този брат, рекох, много щедро се прояви тука. …“

Банка „Гирдап“

И когато са отишли към Бистрица там, зад Симеоново, да купуват тези места, които Учителят им казвал и като отишли до там, казали си: „Учителят не разбира. Праща ни тука да дивеем“. Учителят не разбира и вземали и внесли парите 500 000 лв. в банка Гирдап. И тогава именно банката фалира и парите се загубиха. Значи мястото не го купуват.
В.К.: Това съм го срещал в една от беседите на Учителя как непрекъснато говори за банка „Гирдап“.
Г.Д.: Да, именно.
В.К.: Затова той казва беседата „Пътят на ученика“ от 1927 г.: „Внесете парите в банка „Гирдап“, за да ги загубите. Ако ги внесете в касата на Господа ще спечелите.“ А-а, това от там идва, аз не го знаех.

Братското място във Варна

През лятото на 1941 г. повикан бях във Варна на военна служба и в това време ходехме всяка неделя, излизахме с приятелите в лозята, там на тяхно едно лозенце, да прекарваме неделята – деня. Четем беседа там и вечерта се прибираме. И в едно състояние така вдъхновено изрекох следното: „Васко (Васил Ставрев), тука да има едно място да се продава, ще го купя“. И той спря се и ме запита: „Защо ти е бе, Жоре?“, той ми викаше Жоре. „Абе, ще го купя и ще го подаря на варненското братство за братско място.“ „А, хайде де!“ … И тогава, колко беше 24-25,000 лв. по старите пари бяха, пари имах тогава, плащаха ми добре, работех. …  Казвам: „Учителю, така и така“. Той като ме слуша „Ела“, казва. Влязохме в Салона. Сами бяхме, седнахме в Салона, лятно време, топло и Учителят вдъхновен бе, аз Му обяснявам къде са местата. „Ташлъ тепе, така, така“. „Зная ги аз, аз съм ходил там. Аз ги зная. Там са живели, там е било селище на богомилите. Там са живели богомилите някога. Вземете го, рекох. Кога ще отидеш?“ „Ами ще изтегля пари сега и утре сутрин пътувам.“ „На никого няма да казвате, щото има едни, които развалят. Като го вземеш, като се уреди, тогава ще разправяш.“
В.К.: Има едни, които развалят, духовете.
Г.Д.: Духовете. „Няма да казваш на никого.“ И действително, изтеглих аз пари, на другия ден пътувам, отидох, наредихме, вземах го. След една седмица беше документа готов и го дадох на приятелите във Варна и казвам: „Хайде, ето това място е ваше, работете го.“
В.К.: На кое име го взехте?
Г.Д.: На мое име, обаче мина време, те искаха да го прехвърля на тяхно име. Викам: „С удоволствие“. Казвам на Учителя: „Учителю, искат да го прехвърля на тяхно име“. „Защо, казва, ти не си ли брат?“
В.К.: Ти не си ли брат? Ха, ха.
Г.Д.: Иска да каже, да не го прехвърлям. Обаче, Учителят като си замина за другия свят, пак ме стегнаха, па им го прехвърлих. Пратих им едно пълномощно и го прехвърлиха.
В.К.: Сега на чие име е?
Г.Д.: След туй една част от мястото го вземаха, защото нали одържавиха ги. Мина този закон, дойдоха комунистите, понеже нямаш право да имаш две места, а тогава във Варна всеки си има място и една част вземаха.
В.К.: А то на чие име беше, на Бялото братство ли?
Г.Д.: Беше на брат й, на Ангел, и на чичо й на Станка, моята съпруга. На чичо й и на брат й на Станка.
В.К.: Как се казваха те?
Г.Д.: Михаил Ангелов и Ангел Тодоров.
В.К.: Ангел е на Станка брат й.
Г.Д.: Да, и чичо й Михаил.
В.К.: И сега на тяхно име ли е още лозето?
Г.Д.: Нали ти казвам: половината го одържавиха към 3 декара, а другото не.
В.К.: На тяхно име е.
Г.Д.: Да.
В.К.: Значи Учителят казва: „Нали и ти си брат!“ Така. Това много ми харесва.
Г.Д.: И Учителят тогава каза: „Пишете им, рекох, сега колкото може наоколо там да купуват и други места, да стане едно селище там“. Действително те почнаха, закупиха. И сега там ходят, там построиха салон. Та туй е, което Учителят е казал през 1919 г., а се осъществява 1941 г. …

Бракът

Брака е това. Защото съм съвременник и всички онези, които направиха такива бели като живяха с жени, като постъпиха нечестно, след това платиха чрез страдание и мъчение, защото това е Школа нравствена и духовна Школа за възпитание. И тука е една Божествена Школа и не се позволява като обикновените хора да живеят по обикновен начин в Школата. Той е казал, че това е Божествена Школа. Който иска да живее като в света – вънка. Но за учениците – физическа и нравствена чистота. Тука е Школа само за ученици.

Продължете да четете текста от записа тук.

Представяме Ви интервюто на Георги Йорданов с д-р Вергилий Кръстев. В него може да чуят много интересни опитности с Учителя. Целия материал на Георги Йорданов е публикуван в том 7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата по аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев с личностите тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.

Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.