Стефан Камбуров
(1872 – )

Биография. Из „Изгревът…“ том 3, том 6, том 8

Разказва: Марин Камбуров (син)

Баща ми Стефан Камбуров е роден през 1872 г. Майка ми Екатерина не помня кога е родена. Но лозето на дядо ми стана братска градина, но за малко време.

Най-напред чичо Никола се е запознал с идеите на Братството. Той беше в Казанлък. Там е бил Панайот Ковачев като ветерина­рен фелдшер, но го преместили в Стара Загора. Чичо Никола запознава Панайот Ковачев с тати – Стефан Камбуров и двамата отиват в печатницата в Стара Загора. Та там направили първото събрание и първата молитва тати и Панайот Ковачев След като Панайот Ковачев бил в Стара Загора започват да се събират край него и постепенно се образувало братството в Стара Загора.

Това е било през 1910-1911 година. Аз помня когато Учителят през 1910 г. беше дошъл в Стара Загора и държа първата си сказка по френология. Аз и бати (Петър Камбуров) го слушахме в салона на общинско­то управление. Тогава тати беше в Братството. А пък вуйчо ми Иван, брата на майка ми, той беше най-пияния, най-лудия и най-силния в Стара Загора. Казваше се Иван Котаров, баща на Игнат Котаров. Та ние сме с Игнат пър­ви братовчеди. Понеже тати престана да пие, да ходи и да прави мохабети, вуйчо Иван искаше да убие Панайот Ковачев, защото го бил направил бял брат. Че една сутрин тати и мама правили молитва в нашата къщичка и вуйчо Иван чул, че се пее, но не зная за какво бил отишъл там и като застанал под прозореца, слушал, слушал и в тоя момент станал цял преврат в него. Тогава решил и той да стане бял брат, престанал да пие и си изменил коренно живота. И хубав беше живота на братството в Стара Загора.

В Стара Загора се събирахме най-напред по къщите и след то­ва направихме салон. Имахме и младежка група. Събирахме се 12-15 човека. От там започнахме с бати ми Петър.

Бати от 1920 г. е с Учителя, а аз от 1921 г. След това започна Търновската одисея.

Петър мислел да следва право, но Учителят му казал: „Правото не е в университета, ние с тебе имаме друга ра­бота“.

Учителят го взима на работа на Колибата през 1920 г. в Търново, а аз отидох след една година – 1921 г. На бати на три пъти му предсказа небето, че не трябва тати да си продава имота – къщата и двора. Имаше и други младе­жи в комуната, но никой не си издържа изпита освен Петър и Марин и то с тройка. После ходихме и в София и т.н.

Стефан Камбуров свиреше доста хубаво на цигулка. Той беше много музикален, но кой го е учил и кое го е подтикнало да свири първоначално не зная. Тогава на времето имаше много малко цигулари. Тати предаде тъй да се каже първите уроци по цигулка на брат ми Петър.

Стефан Камбуров беше най-главния майстор в печатницата. Той създаде и другите печатници. Другите, както и чичо Никола и чичо Слави нищо не разбираха от печатане. Тати беше и машинист, и майстор, и словослагател. Той разбираше от всичко. Нашата печатница бе­ше в Стара Загора, а на чичо Никола в Казанлък. В Нова Загора беше друга. След Балканската война нашата печатница се сля с тази от Нова Загора. Аз не съм в течение на това, което се е печатало.

Брат Пеню Киров идваше често в Стара Загора. Той подпомагаше ма­териално братството през войната. И след войната пак идваше. Помня, че ед­на година беше дошъл както обикновено в Стара Загора. Събранието беше тогава у Стефан Желев – търговец, манифактурист и беше ме взел на коляно­то си. Беше облечен с един син костюм. Аз аз да съм бил тогава десетина годишен. Та ме държеше на коляното си и така говореше. Брат Пеню Киров имаше големи духовни способности. Учителят казвал за него, че той давал много от себе си, не трябвало да дава толкова много. Той беше инициативен и имаше ясновидски способности.

Из томове на „Изгревът…“