Олга Славчева
(24.02. / 8.03.1895, Цариброд – 2.01.1967, София)

Биография

Из том 26 и том 27 на „Изгревът…“

Животът на Олга е песен, в която се преплитат високите и радостни тонове на надеждата и любовта, желанието за образование, трепетите на преживяната платонична привързаност към един чужденец, изстраданите борби за достойнството и работата за залъка хляб необходим за тялото – преживявания изпитващи предаността ѝ към учението и Учителя.

Олга Славчева Динкова е родена на 24.02. ст.ст. / 8.03.1895 н.ст. в Цариброд. Тук тя постъпва в Основото народно училище (1901 г.), завършва Царибродската прогимназия (1908 г.) и получава Свидетелство за издържан изпит по кроене и шиене на горни дрехи при Женското стопанско училище в Цариброд (1912 г.), като последното ѝ дава възможност да се издържа.

В семейството има 4 сестри и 1 брат. Майката е домакиня, а бащата, оставя следа в живота й с обичта му към книгите, с написаните стихове и неспирното желание да учи чужди езици. Съзерцавайки портрета му, Олга го обрисува като мъж с брада и коса, ала Христо Ботев. Тя споделя, че е израснал сирак, записал се доброволец в Сръбско-българската война и преживял слабостта си към комарджийството. Последните му дни са в Нова Загора – работил като надзирател на строежа на пътя Кортен – Твърдица и там е отровен понеже отказва да приеме подкуп и изкриви пътя така, че да не засегне нечия нива. След това майката на Олга Славчева се омъжва повторно и Олга има втори баща – офицер.

1916 г. Олга напуска родното си място, заминава за София и започва работа като чиновничка, като усвоява писането на пишеща машина.

Запознава се с хора от Братството и през пролетта се представя на Учителя на ул. „Опълченска” № 66. Срещи, които определят целият ѝ духовен и житейски път.

Обичта й към литературата и желанието да учи я отвеждат на частни уроци при Стоян Михайловски и Иван Вазов

По-късно (1917 г.) работи и като разносвач на писма, посещава и спиритически сеанси.

Олга получава подкрепа от новите си приятели да продължи образованието си като частна ученичка. С помощта на Паша и Ана Теодорови (по химия и литература), Боян Боев (по алгебра и геометрия) успешно завършва прогимназия (1922 г.) и гимназия (1928 г.).

По-късно вдъхновена от заръката на Учителя, Олга получава Диплома за завършено висше образование, специалност „Педагогика” в Историко-филологическия факултет на Софийския университет (1934 г.), Диплома за завършен двегодишен педагогически курс при Американската детска градина (1938 г.) и Свидетелство за учителска правоспособност от Министерство на народното просвещение с право да бъде редовна гимназиална учителка в средните училища на Царство България (1941 г.).

Целият живот на Олга Славчева е свързан с Учителя, учението и приложението му. Свидетел е на почти всички събития от създаването на Школата и след заминаването на Учителя. Със разказите ѝ за тях и за постъпките на братята и сестрите се запознаваме в двата тома на „Изгрева…“ – том 26 и 27.

Израстването, развитието на Олга Славчева може да проследим в изявата и проявата ѝ като ученик от Специалния окултен клас и Класа на добродетелите, като свидетел и участник в ежедневната работа и по време на съборните дни, в изпълнението на Нарядите и поставените задачи, като хроникьор на екскурзиите с Учителя по време на цялата Школа.

В записките ѝ се срещат и думи на разочарования, споделени от Учителя за поведението на учениците му:

„Съжалявам, че съм отворил тази школа. Да ви кажа една Истина. Знаете ли защо?
Когато дойда тук, изпитвам едно болезнено чувство, тия набрали се ваши желания ми причиняват най-големите страдания.
И сега аз трябва да правя усилия върху себе си, за да ви говоря. Аз да ви кажа Истината!

И ако не спазвате туй правило, тогава аз ще ви оставя да учите както знаете. Решил съм! Аз не искам за в бъдеще да измъчвам себе си. Нито пък ще позволя на моите ученици да ме измъчвате.
Аз съм завършил своята еволюция, няма какво да се измъчвам повече. Туй, което зная, може често да ви го предавам, но вашите мисли и вашите преживявания се предават върху мен.
Приемем всичките ви мисли и ги преживявам вътре. Пък аз не искам да преживея вашите мисли. Ако вие сте грешници. Аз нямам нищо общо с вашите грехове. Добрините ви бих ги изнесъл по-добре, но да съдите в умовете си и да не говорите, че туй било, онова било. Аз не искам да слушам.
В душата си съм сит на укори и на неблагодарности. Аз не искам сега по никой начин да огорча Оногова, Който живее в Мен. Туй не го позволявам! Онзи, Който Ме е учил. Онзи, Който живее в мен, върху Него аз не искам да прехвърля никакви укори! Аз може да нося, но заради Него, щом дойде до Неговото Име – аз съм готов да жертвувам всичко!
Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече! За в бъдеще онзи, който не постъпи тъй, аз да ви кажа, ще обърна гръб и няма да ви погледна вече! Туй е правило в Бялото Братство. Онзи, Който живее в нас, Господ си има път, по който върви и няма да ни чака. Слънцето изгрява, земята се върти всяко нещо си върви по определения път. Ние не можем да изменим законите на Битието.“

* * *

„Между вас има раздори и поради тях аз не съм могъл да помогна там, дето трябва да помогна, а това е, за което аз най-много съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас и щях сам да върша работата си и да си отида. Но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма.

Вие сега гледате на работата мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и да чувствувате само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се и българския народ, спъвате и себе си и то за няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили, защото това, което нас ще подигне, то е Истината и самата Истина – никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят.“

* * *

„Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? За кого работите? – За себе си. Какво сте направили за Господа? какво сте направили за мене? Аз не искам да ми правите паметник, не искам да правите църква на мое име – нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в името на Бога и на Христа. Бог не обича лъжата. Веднъж завинаги трябва да ликвидирате с нея. Тогава, като дойдете при мене, кой каквото иска, ще му дам. Болния ще излекувам, страдащия ще утеша, на бедния ще помогна. Тогава ще говоря само добри работи за вас. Сега изнасям лошото във вас, понеже е резултат на миналия ви живот. Като изучавам сегашното човечество, виждам, колко е изопачено.“

(Любов, обич и почит. 10 [т.е. 33] лекция от Учителя, държана на 1 юний, 1932 г. София–Изгрев. – В: Начало на мъдростта. лекции от Учителя на Общия окултен клас, година XI (1931–1932), том 3. София, 1947, с. 214–216.)

Творческият дух на Олга Славчева се появява още през 1919 година, на страниците на списание „Всемирна летопис“, а през 1922 г. печатница Гутенберг в Казанлък издава първата ѝ книга „Сутринни лъчи“ в 2 части – със стихотворения, проза и разкази.

Написаната от нея статия „Елате ни вижте“, публикувана в Анхира, лист за окултизъм и литература 1921 г. и във вестник Алфа през 1924 г. е преведена на италиански от Алфиери Бертоли и изпратена за публикуване в италианско окултно списание.

Стихотворенията и разказите ѝ продължават да се появяват на страниците на списание Житно зърно и вестниците Български бранител и Братство (Севлиево).

1934 г. е паметна за музикалното и поетично творчество в Школата – свалянето на Паневритмията от Невидимия свят, Паневритмия, за която Учителят казва:

„Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях.

Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела – духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала.“

Идва денят, в който Учителят извиква сестра Олга Славчева, и й възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Стъписана от възложената ѝ отговорна задача, изказва съмнение, че ще е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, с думите, че ще й изпрати едно същество, което ще й помогне за текста.

В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва думите на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В този момент в стаята влиза една сестра, която прекъсва контакта с представителя на Невидимия свят и Олга не успява да продължи. Споделя преживяването с Учителя и приема упрека му, че не е взела под внимание стремежа на тъмните сили да попречат на изпълнението на задачата. След 33 дни съществото Асавита, отново идва при нея и тя успява да запише текста на Паневритмията. Олга занася записаното на Учителя. Той го одобрява и дава на Боян Боев да го напечата като текст на Паневритмията.

Учителят представя смисъла и целта на това уникално творение:

„Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога.

Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия.

Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух – тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия.”

Още на следващата година (1935 г.) тези преживявания са споделени в книгите, издания на печ. Гутенберг (Казанлък) – и двете са публикувани под различни псевдоними:

ПАНЕВРИТМИЯ. Книгата излиза под псевдонима Асинета

Освен текста на Паневритмията, в книгата са публикувани и 4 песни: Химн на Великата душа; Бершид-Ба; Пролетта пристига и Песен на малката буболечка.

АСАВИТА: БОЖЕСТВЕНА ПЕСЕН. Книгата излиза под псевдонима Хелмира, даден на Олга от пратеника на Невидимия свят Асавита.

Поемата е придружена с Пояснителни бележки и цветна илюстрация, дело на известната художничка Цветана Щилянова, автор и на скици и портрети на Учителя Дънов.

За цялото написано, четено и рецетирано поетично слово на Олга Славчева, Учителят споделя: „Цялото небе се радва, че ти дойде“, а при едно събиране на Изгрева черпи всички със сладко вино „за новата поезия“.

Житейският път на Олга Славчева, е борба за залък хляб, независимо от това дали се издържа като чиновничка, шивачка, чистачка в частни домове, кухненска помощничка или учителка в някои села като Мухово, Ихтиманско (1938 г.), Мисловица, Трънско (1941 г.), Силистра, Тутракан (1943 г.) и други, но на всяка крачка от него нейна опора и пътеводна звезда е Учителят с неговото Слово, съвети и напътствия.

След заминаването на Учителя Олга, продължава да прилага учението във всеки момент от живота си – продължава участието си в братския живот, споделя опитностите си, чете беседи, посещава и помага на приятели в цялата страна. Написва, подрежда и подготвя материали за Историята на Бялото Братство, Химавата (завършва един 40-годишен труд), Екскурзиите по време на Школата за периода 1922–1944 г. и други ръкописи със стихотворения и проза.

В последните си дни Олга Славчева е сама, болна, парализирана и на студено. Семейството ѝ никога не ѝ е помагало, сама се е издържала и учила. При тези условия грижата за нея е поета от брат Пеню Ганев.

Ученичката на Учителя, поетесата поставила основите на „новата поезия“, слънчевия и неуморен дух на Олга Славчева напуска този свят пеейки 53-тия Псалом в 4 часа сутрината, на 2 януари 1967 г. в София.

Списък с азбучния показалец на нейните произведения може да намерите тук.

Списък с КНИГИ, СТАТИИ И СТИХОТВОРЕНИЯ – по година на издание може да намерите тук.

Съставила: Ефросина Ангелова-Пенкова