Петър Камбуров

(01.12.1899 – 20.07.1969)

Биография. Из „Изгревът…“ том 1, том 6, том 22

Разказва Светозар Няголов

Баща: Стефан Камбуров

Майка: Екатерина Камбурова

Деца: Петър, Костадин и Марин Камбурови, сестра Танка

Петър Камбуров е роден на 1 декември 1899 г. в Стара Загора. Идва в София и се записва да следва право. Запознава се с Учителя и Братството и редовно посещава беседите.

През 1920 г. месец февруари Петър отива в София да си завери семестъра. Температурата е -20 градуса, влакът закъснява и пристига след полунощ. Петьр слиза и се отправя към дома на Учителя да се приюти. Спира пред вратата, но никъде не свети и остава да чака. Започва да замръзва и бутва леко с пръст вратата. Лампата в стаята на Учителя светва и той излиза наметнат с пелерина. Изтичва, отваря вратата и казва: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите.“Въвежда го вътре, събужда сестрите да му направят чай и го затоплят. Денят е неделя и има беседа. След нея и обеда Петър питаУчителя: „Учителю, тази нощ,като бях вън замръзнал, защо не ми отворихте вратата преди да я бутна?“ – „Законът на невидимия свят е докато не почукаш, не тиотварят.“

Петър работи в печатницата на Лазар Котев като словослагател и живее в таванска стая в дома му без прозорец и врата. Един неделен ден той разбира, че след беседаУчителят е поканен в дома им. Правят се големи приготовления. Петър отива на беседата, веднага се връща и влиза в стаята си, от която вижда, че след 20-ина минути с файтон идва Учителят. Изчаква да спре шумът в хола – когато казват молитва и той си казва. Има едно парче хляб и няколко маслинки. Изпитва голяма вътрешна радост и изяжда малко хляб и две маслинки. Благодари за всичко. След като Учителят си отива, той чува разговор между хазайката и дъщерите й, които изнасят блюда с гозби: „Язък за масрафа! Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки.“

Учителят го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна. Комуната не успява. Петър е много добър цигулар и свири отлично „Идилията“, с която мелодия ангелите посрещат нашите издигнати духовни приятели в невидимия свят.

Петър активно участва в печатането на Словото, във всички начинания, свързани с комуните и братския живот. Има много интересни опитности с Учителя.

След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в село Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите. Той си заминава на 20 юли 1969 г.

Из томове на „Изгревът…“